поизмокреше

Речник на българския език

1. поизмокреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поизмокреше е производна форма на поизмокря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизмокреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поизмокреше е производна форма на поизмокря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).