поизмокрело е

Речник на българския език

1. поизмокрело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмокрело е е производна форма на поизмокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).