поизмокрело

Речник на българския език

1. поизмокрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмокрело е производна форма на поизмокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмокрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизмокрело е производна форма на поизмокря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).