поизмокрела

Речник на българския език

1. поизмокрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмокрела е производна форма на поизмокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизмокрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизмокрела е производна форма на поизмокря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).