поизмиташе

Речник на българския език

1. поизмиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поизмиташе е производна форма на поизмитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизмиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поизмиташе е производна форма на поизмитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).