поизмитаха

Речник на българския език

1. поизмитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизмитаха е производна форма на поизмитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизмитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поизмитаха е производна форма на поизмитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).