поизмитала е

Речник на българския език

1. поизмитала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмитала е е производна форма на поизмитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизмитала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмитала е е производна форма на поизмитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизмитала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмитала е е производна форма на поизмитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).