поизмитала

Речник на българския език

1. поизмитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмитала е производна форма на поизмитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизмитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмитала е производна форма на поизмитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизмитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизмитала е производна форма на поизмитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизмитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизмитала е производна форма на поизмитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).