поизмита

Речник на българския език

1. поизмита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизмита е производна форма на поизмитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизмита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизмита е производна форма на поизмитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизмита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизмита е производна форма на поизмитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизмита — мин. страд. прич. ж. р.

поизмита е производна форма на поизмия (мин. страд. прич. ж. р.).