поизмислил е

Речник на българския език

1. поизмислил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмислил е е производна форма на поизмисля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмислил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмислил е е производна форма на поизмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).