поизмислил

Речник на българския език

1. поизмислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмислил е производна форма на поизмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмислил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизмислил е производна форма на поизмисля (мин. деят. св. прич. м. р.).