поизмислел

Речник на българския език

1. поизмислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмислел е производна форма на поизмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизмислел е производна форма на поизмисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).