поизмил съм

Речник на българския език

1. поизмил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизмил съм е производна форма на поизмия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизмил съм е производна форма на поизмия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).