поизмил е

Речник на българския език

1. поизмил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмил е е производна форма на поизмия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмил е е производна форма на поизмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).