поизмила е

Речник на българския език

1. поизмила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмила е е производна форма на поизмия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизмила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмила е е производна форма на поизмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).