поизметял

Речник на българския език

1. поизметял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизметял е производна форма на поизмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизметял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизметял е производна форма на поизмета (мин. деят. несв. прич. м. р.).