поизметели

Речник на българския език

1. поизметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизметели е производна форма на поизмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизметели е производна форма на поизмета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).