поизместил

Речник на българския език

1. поизместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизместил е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизместил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизместил е производна форма на поизместя (мин. деят. св. прич. м. р.).