поизместел

Речник на българския език

1. поизместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизместел е производна форма на поизместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизместел е производна форма на поизместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).