поизмесил

Речник на българския език

1. поизмесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмесил е производна форма на поизмеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмесил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизмесил е производна форма на поизмеся (мин. деят. св. прич. м. р.).