поизмесел

Речник на българския език

1. поизмесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмесел е производна форма на поизмеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизмесел е производна форма на поизмеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).