поизменяло е

Речник на българския език

1. поизменяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е е производна форма на поизменям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизменяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е е производна форма на поизменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизменяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е е производна форма на поизменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поизменяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е е производна форма на поизменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).