поизменяло

Речник на българския език

1. поизменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е производна форма на поизменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизменяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е производна форма на поизменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизменяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизменяло е производна форма на поизменям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизменяло е производна форма на поизменям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. поизменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменяло е производна форма на поизменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. поизменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизменяло е производна форма на поизменя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).