поизмела

Речник на българския език

1. поизмела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизмела е производна форма на поизмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизмела — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизмела е производна форма на поизмета (мин. деят. св. прич. ж. р.).