поизлял си

Речник на българския език

1. поизлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлял си е производна форма на поизлея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлял си е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлял си е производна форма на поизлея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. поизлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлял си е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).