поизлял е

Речник на българския език

1. поизлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлял е е производна форма на поизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлял е е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлял е е производна форма на поизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поизлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлял е е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).