поизляло е

Речник на българския език

1. поизляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизляло е е производна форма на поизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизляло е е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизляло е е производна форма на поизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поизляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизляло е е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).