поизляла

Речник на българския език

1. поизляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизляла е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизляла е производна форма на поизлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. поизляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизляла е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поизляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизляла е производна форма на поизлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).