поизлъскал си

Речник на българския език

1. поизлъскал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлъскал си е производна форма на поизлъскам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъскал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлъскал си е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъскал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлъскал си е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).