поизлъскали

Речник на българския език

1. поизлъскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизлъскали е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизлъскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлъскали е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизлъскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизлъскали е производна форма на поизлъскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизлъскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизлъскали е производна форма на поизлъскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).