поизлъскала

Речник на българския език

1. поизлъскала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизлъскала е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизлъскала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизлъскала е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизлъскала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизлъскала е производна форма на поизлъскам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизлъскала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизлъскала е производна форма на поизлъскам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).