поизлъска

Речник на българския език

1. поизлъска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизлъска е производна форма на поизлъскам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизлъска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизлъска е производна форма на поизлъскам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизлъска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизлъска е производна форма на поизлъскам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).