поизлъгал

Речник на българския език

1. поизлъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъгал е производна форма на поизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлъгал е производна форма на поизлъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).