поизлъга

Речник на българския език

1. поизлъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизлъга е производна форма на поизлъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизлъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизлъга е производна форма на поизлъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).