поизлетял съм

Речник на българския език

1. поизлетял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизлетял съм е производна форма на поизлетя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлетял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизлетял съм е производна форма на поизлетя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлетял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизлетял съм е производна форма на поизлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).