поизлетяло е

Речник на българския език

1. поизлетяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлетяло е е производна форма на поизлетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлетяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлетяло е е производна форма на поизлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлетяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлетяло е е производна форма на поизлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).