поизлети

Речник на българския език

1. поизлети — мин. страд. прич. мн. ч.

поизлети е производна форма на поизлея (мин. страд. прич. мн. ч.).

2. поизлети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизлети е производна форма на поизлетя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поизлети — повелително наклонение, ед. ч.

поизлети е производна форма на поизлетя (повелително наклонение, ед. ч.).