поизлетели

Речник на българския език

1. поизлетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизлетели е производна форма на поизлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизлетели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлетели е производна форма на поизлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизлетели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизлетели е производна форма на поизлетя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизлетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизлетели е производна форма на поизлетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).