поизлелите

Речник на българския език

1. поизлелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поизлелите е производна форма на поизлея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. поизлелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поизлелите е производна форма на поизлея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).