поизлели

Речник на българския език

1. поизлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлели е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизлели е производна форма на поизлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. поизлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлели е производна форма на поизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поизлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизлели е производна форма на поизлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).