поизлежал е

Речник на българския език

1. поизлежал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежал е е производна форма на поизлежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлежал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежал е е производна форма на поизлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлежал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежал е е производна форма на поизлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).