поизлежало е

Речник на българския език

1. поизлежало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлежало е е производна форма на поизлежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлежало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлежало е е производна форма на поизлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлежало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлежало е е производна форма на поизлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).