поизлеели

Речник на българския език

1. поизлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизлеели е производна форма на поизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизлеели е производна форма на поизлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поизлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизлеели е производна форма на поизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поизлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизлеели е производна форма на поизлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).