поизкърпил си

Речник на българския език

1. поизкърпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизкърпил си е производна форма на поизкърпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкърпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизкърпил си е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).