поизкърпила

Речник на българския език

1. поизкърпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизкърпила е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизкърпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизкърпила е производна форма на поизкърпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).