поизкърпел

Речник на българския език

1. поизкърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкърпел е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкърпел е производна форма на поизкърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).