поизкъпело

Речник на българския език

1. поизкъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкъпело е производна форма на поизкъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизкъпело е производна форма на поизкъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).