поизкъпел

Речник на българския език

1. поизкъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкъпел е производна форма на поизкъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкъпел е производна форма на поизкъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).