поизкъпало

Речник на българския език

1. поизкъпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкъпало е производна форма на поизкъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкъпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизкъпало е производна форма на поизкъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).