поизкрил е

Речник на българския език

1. поизкрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкрил е е производна форма на поизкрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкрил е е производна форма на поизкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).